12 окт. 2011 г., 18:56

Есенно... 

  Поэзия » Любовная
551 0 5

Есенно ми е.

Обичам да вали.
Меланхолия тихо нашепва,
с най-нежните, тъжни слова.
И после се чува отнякъде екот
за пропуснат шанс,
разпиляност и умореност една.
Слънцето нежно погалва,
вятърът хладно струи,
в мислите жадно се гонят
изживени, неизживени сълзи.
Спират за дълго на прага
умислено, разсеяно мълчат.
После се изплъзват, 
тихо пробягват
и следват своя път познат.


 
септември 2011 год.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Peach! Почти винаги се старая да лъха нежност от нещата ми, а... меланхолията не я прикривам
  • oksimoron, благодаря ти! Точно така тихо, шепнещо поисках да звучи...
  • Благодаря ви!

    Обичам да вали, да, но нека гледам от прозореца
    Е, ако е летен дъждец, мога да се реша да ме понамокри
  • И аз обичам да всли...
  • Хареса ми !Поздрав!
Предложения
: ??:??