Morgana (Ди)
188 202
25 окт. 2007 г., 23:34

Есенно е още, ала със предчувствие. (тоз сезон не мога да те имам)  

  Поэзия
587 0 4
Посърнал лед сред мъгли от думи.
А зоната на жълтите листа
посипа мрака, който беше помежду ни...
Сетне... затишие след буря. Съдбовна тишина.

И накрая есенно предчувствие
за онова, дето все се криеше...
И твоето увяхнало съчувствие...
и лъжата изплува, като змийска ивица.

Рухна водопадът, оня на щастието.
И аз заспах сред тихо утро.
И сънищата също бяха тихи,
макар настоящето да остана преспа глуха.

И зимата полите си разтвори.
Но аз обичам да ми е студено.
Премръзнаха думите с неизвършени глаголи...
Сърцето ми към студ е добре калено.

И зачаках. Аз обичам да е снежно.
Поплаках. Но свикнала съм със тъгата.
Липсваше ми... май казваше се нежност.
Ала харесва ми, дори когато снежна става ми косата.

И пръски от действителност,
когато животът ми напръскат,
аз обичам, толкова е кичесто,
че дори и тъгата някак си замръзва...

И обичам също, когато с теб не си говорим.
Харесваш ми повече, щом си мълчалив.
Ала, признавам, понякога ще ми се да казваш много
и пак да бъдеш притихнал и красив.

Но нищо. Иди си. Сега е зима.
Есенно е още, ала със предчувствие.
Тоз сезон не мога да те имам.
Нищо. Нали получих твоето съчувствие...

© Ди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??