Уплашено
от едрите бетонни късове
на мастодонт-хотел,
морето
се е свило в своя плаж,
отвъд оградата
на парка.
По пясъка,
погълнал с мъка
в дробовете си мъгла,
един чадър,
пречупен без лъчи,
май никого не чака.
Направо безнадеждно,
но дими
все още ресторантчето.
И гол до кръста
мъж пече
на скарата воняща риба.
А по прорасналите храсти
и трева,
като с прическата на битник,
есента се черпи
с топла бира.
© Павлина Гатева Все права защищены