Есенно вълшебство...
Години колко минаха?!...Не помня...
И завъртя се тъжната спирала
на живота. А нейде чака скромната
ми родна къща... О́ще във Началото...
Днес, на червена печена капия
във мириса – е Есента с вълшебството,
в което се надявам да открия
полу́забравената страст от Детството...
И още: старата асма на двора
пак гроздове златисти народила...
Но няма ги любимите ми хора ...