4 окт. 2015 г., 08:48  

Есента и в твоята коса... 

  Поэзия » Другая
1936 3 11

 

 

  Есента и в твоята коса...

 

В косата ти смолиста и разкошна,

унесен от игривия ти смях,

във утрото след Любовта среднощна-

внезапно косъм посивял видях...

 

Дари те той с осанка благородна,

но сякаш малко взе от лудостта

на щурата ти същност непокорна-

единствено подвластна на страстта...

 

... Дали не Есен и за теб похлопа

и с ранен мраз, без жал те ослани,

илѝ пък във круиза на живота

вината е във мене, може би?...

 

Поведох те към брегове скалисти,

но фаровете бяха слепи там,

а ветровете: диви, напористи

и все с темперамент на ураган...

 

О толкова безсмислени крушения

запомниха крайбрежните скали!...

И толкова миражни  изкушения,

та днес дори от споменът боли!...

 

А ти със мене беше неуморно,

дори и по-безумна в дързостта,

че даже аз понякога покорно

те следвах като сляп към Пропастта!...

 

Е, винаги излизахме накрая,

а раните ни бяха капитал,

но може би дори сега не зная

цената... И дали пак бих я дал!...

 

И затова ли чувствам се виновен,

че рано заигра се Есента

в косата ти със аромат чаровен

и косъм бял видях във утринта?...

 

Но може би, че осъзнах вината

и на Живота ни преходността-

те грабнах в страст до днеска непозната,

та бе невероятна любовта!...

 

... Повтарят се в природата сезоните,

но не и във човешкият Живот...

 

... А тръгнем ли надолу, по наклоните-

не е предвиден (знам!) обратен ход!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Еееее - разкош...!!!
    ... Дали не Есен и за теб похлопа
    и с ранен мраз, без жал те ослани,
    илѝ пък във круиза на живота
    вината е във мене, може би?...
  • Прочетох, препрочетох и пак и пак... Прекрасно пишеш. Радвам се, че попаднах на твоята страница. Ще ти гостувам редовно.
  • И аз оставям тук аплодисментите си!
  • Коста, поправи си заглавието!
  • Чудесно,образно- много любов и страст има по твоите пътеки...Малко тъга е вплетена в косата ...."Повтарят се в природата законите,но не и във човешкия Живот..." е като едно предупреждение,че обратен ход няма,особено когато настъпи есента.Поздрави!
  • Прекрасно е! И мен ме впечатли!
  • Такива размисли събуждат първият бял косъм и първата бръчица.
    И само любимият до нас ни извежда от тъгата...

    Хубаво казано!
  • Силен, и издържан стих. Да, с удоволствие прочетох
  • Много е хубаво!Продължавай да пишеш.
  • Беше удоволствие да прочета!
  • Поздравления! Невероятно е! Предизвиква усмивка и споделяне на всеки написан ред!
Предложения
: ??:??