15 сент. 2016 г., 18:07

Есента научи ме да плувам 

  Поэзия » Другая
464 1 3

Отново на вратата е застанала

и някак бавно в мене се вселява.

Със тънка риза и пола нашарена,

тя лятото във спомен прекроява.

Все още мами с цветове в зелено

и топло слънце за обяд сервира.

Но в утрините вече е студено 

и ароматът на море ... умира!

 

Във мислите ми малко пустота,

в сърцето - отлежали летни страсти.

С тъга се ражда, зная, есента,

но подарява ни омайни краски.

И ако четка във ръка държах,

избирам точно нея да рисувам.

Щастлива в лятото навярно бях,

но ... есента  ме учи как  да плувам!

 

 

(На моята любима, която обожава есента!)

 

 

 

© Йордан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми стиха ти, Йордане!Поздравления!
  • Благодаря Младен
  • Някак неусетно въвеждаш в широкоспектърния диапазон на есенната носталгия, Йордане. Тънки наблюдения и чудесно посвещение. Харесах! Поздравление!
Предложения
: ??:??