koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
28 апр. 2015 г., 21:01

Есента си отива 

  Поэзия » Философская
492 0 7

Отива си вече и моята есен

със мирис на дюли, със кестен на скара...

С мъглата на тумби, със вятърна песен...

Със жълто килимче, със шубата стара.

 

С оголени клони, с трева окосена.

със сенките дълги, с превити тополи.

Изнизва се тихо в пътека скъсена,

минаваща тъжно край храстите голи.

 

Земята подгизва от сгУшена шума,

а дим се изнизва на струйки в комина.

И чува се нейде най-тъжната дума,

че старият щъркел си вече замина...

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравейте, Приятели!
    За известно време отсъствах от сайта, но сега съм не линия!
    Благодаря за хубавите коментари и за оценките! Супер подкрепа ми давате! Бъдете здрави и пишете!
  • Силно и тъжно! Харесах!
  • Както винаги вълнуващо и докосващо с прекрасното ти стихо.
    Готово е да се запее. Само някой да напише музиката!
    Поздравление, Никола и аплодисменти! Лека вечер!
  • Подходяща ритмична стъпка и плавен, разгърнат стих - в съответствие с елегичното чувство на творбата ти, Ники.
    Много ми хареса.
  • Едва ли мога да добавя нещо повече от Ренета и Младен!Присъединявам се към тях!
  • Браво, Никола! Това се казва изпята поезия - от сърце и от душа!
    Пишеш за преживяното, за излизащото от пукнатината на сърцето и затова стихотворението е станало толкова въздействащо. Мен ме грабна.

    Но до есента и отлитането на щъркелите има време. Нека първо да раздадат бебетата!

    Поздравление и ти желая нови творчески успехи!
  • Тъжно и истинско, директни метафори. Оцених го и много ми хареса, Никола! Лека и хубава вечер от мен!
Предложения
: ??:??