ЕСКАДРОНИТЕ НА ПРОЛЕТТА
... в утрото на светла ера се измъкнах от килера –
пролет, слънце, атмосфера, свят за обич и мечти,
в парка цял орляк момчета карат леки колелета
и над Синята планета техният смешец ехти! –
гледам в двора две съседки, седнали на припек с плетки,
и – платил си всички сметки в ЧЕЗ и във Енерго Про,
покрай щанда за закуски зърнах – тръгнали по „Руски”,
три девойки с бели блузки, шапки с бучнато перо,
свил в десниците корави две-три росни китки здравец,
славейче ли в мен ги слави, пило водка-две „Smirnoff”? –
по-красив от Казанова, дадох интервю – за Nova,
стреснат, трогнат, очарован в ден от Бога за Любов,
и – надянал бяла ризка, сещам – пролетта е близка,
и светът – да диша! – искам, в шеметния безпредел,
с тия римички в тефтера аз – човек, дошъл от вчера –
хълтам в следващата ера с устрем горд и набег смел.
© Валери Станков Все права защищены