Припев:Колко дни за тебе аз живях,
колко мечти за тебе пропилях...
Живота ме научи да бъда сам,
живея с мисълта,че ти си някъде там....
Влюбен се разхождах до днескашния ден,а сега с всяка крачка си по-далеч от мен...Две сърца,две различни съдби-на пух и прах ти душата ми разби...С тебе се разминахме,но на кой завой?..Бледа луна ме води по пътя мой...Отиде си някъде моя покой,глух остана и вълчия вой...Вой на извинението,вой на вината...В любовта това ли са правилата?!.Един обича,а друг го прави за смях...Аз ли съм глупакът,който я чакаше пред тях?.С букет в ръка,в дъжд и сняг,вечеря на свещи на морския бряг...Но сега вевче всичко ми е ясно-любовта е просто държане на тясно...
Припев:.....
Погледни ме за момент и не ме обвинявай,моля ти се само не ме забравяй!!!Вярно е-сгреших-признавам!Но в твоя плен аз оставам си...
Звънна телефона,чувам гласа и,намек за среща,точно в стила и....Как да откажа като още я обичам,и за щяло и не щяло след нея тичам... Вричах се,че няма да я погледна,но без нея душата ми е бедна...С бавна походка и цвете в ръка,и тогава чух гласа и да пее това:...
По лицето ми се стичат виновните сълзи,разбих ти сърцето,но и в мен боли...Обичам те-виновна съм-признавам си ...крепи ме мечтата до мен да си...Моля те,забрави вината ми,моля те,само ми прости....Няма да се повтори,заричам се..и на колене крешя "Обичам те"...
Припев:.....
Връзка прекратена по нечия вина,любовта си отива и настъпва тишина...история за влюбени и тяхната раздяла,как съдбата обичта им е на дявола продала.Кръстопът...О,чувства и сълзи...и наранени сърца и незбъднати мечти.Миговете красиви им-всичко се забрави и изчезна,като дим...Последна среща и последни целувки,последно цвете положено пред нейните обувки,в река на самотата се стичат сълзите...На различните хора,различни са съдбите...Едни обичат вечно,други за момент,доста натъжаващ е този фрагмент...Обичат се и това на всички е известно,да са заедно отново това едва ли ще е лесно....
Припев:....