Гадно е да няма "лека нощ".

Най-вече да се будя сама.
За цял ден едноминутен "разкош"

под формата на мълчалива телефонна игра.

Гадно е да не мога да споделям,

защото "не ми е важно" ще ме връхлети.

Гадно е на две да се разделям,

силно вярваща в промяната ти!

Гадно е да не ми се доверяваш,

криейки всяка усмивка и всяка тъга.

Така сякаш ме подценяваш,

като че ли няма да те разбера.

Аз просто искам да бъда желана,

да ме търсиш, както търся те аз.

Да се тревожиш дали съм засмяна,

както аз за теб през всеки час.

Е, не мога да казвам "обичам те",

защото е ценно, защото е дар.

Но показвам ти свойто обичане,

като те правя аз мой господар.

Но робиня отказвам да бъда!

Незначителна. Маловажна.

Представи си как съм се чувствала.

май твое "обичам те" няма!
Макар на думи ти да си един...

и то на думи - в месеца веднъж изречени..

на действия бъди неповторим,

на любов и грижа нека съм обречена!