Когато дойде твоята мечта -

онова Божествено призвание,

почуква на твоята врата 

най-силното някога желание.

Тогава какво?

Ще отворя - за добро или за зло.

Ще отворя и ще я посрещна -

полъха на моята душа,  

не вярвам, че ще бъде грешна -

най-съкровената мечта.

Тихично и търпеливо си е тляла

мойто огънче - искра,

във мене със годините заспала

чакаща да се събуди тя.

И ето неочаквано страданието я подтикна

да излезе, да ми се покаже.

Като най-чист язовир избликна

своята история да ми разкаже. 

И на разговор сърцето викна, 

а то - как да й откаже?

И попита моята мечта сърцето

как могло е тъй да я забрави?

Кое беше важното, заради което

понечило е да я остави?

А сърцето плахо проговори,

че живота грабнал го е изведнъж,

простена то и отговори,

че сълзи заради туй капали са като дъжд.

Преди да каже то, че съжалява

и живота не е като песен,

мечтата безмълвно му прощава,

знаейки, че пътя бил е интересен.

Но сега са тук  ЗАЕДНО - двамина,

борейки се ЗА ЕДНО и също,

неразбирателство между сърце - мечта отмина,

продължават за това, коет им е присъщо!