Не знам дали летях и колко пъти,
но заобичах твоето небе.
Заспивам нощем, слушайки гласа ти
и будя се
единствено за теб.
Денят разкъсва мрака и проглеждам.
Очите ти сънуват полет нов
Зениците ти – точици надежда,
прегръдката ти – къща от любов.
Мирише на цветя и топло лято,
макар градът да тъне в късен сняг.
Сезоните се раждат във сърцата ...