31 авг. 2004 г., 00:17

Евина покана 

  Поэзия
1903 0 4

Луната е напудрила лицето си

със светещ лунен прах.

Видя ли я от там, където си?

Чу ли звънливия й смях?

Поканиха ме тази нощ звездите

на ежегодния си карнавал...

Качи се с мен по стълбите извити!

Ще бъдеш моят Звезден крал...

Не се страхувай! Дръж ме за ръката!

Ще тръгнем по дантелените стъпала...

Ела! Ще се опълчим на съдбата...

Ще нарушим физическите правила!

По-бързо! Августовска нощ е...

Невидими сме в нейния воал...

Броени часове остават още

до края на божествения карнавал...

© Румяна Симова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • да, наистина е приказно!
  • Виж сега - писах ти съобщение.
    Ако искаш да пиша тук - направи така, че да не могат да ме оценяват. Все пак - смешно е и жалко... Недей да се правиш, че не виждаш. Тук става въпрос за поезия - не за състезания. И защо някой си мисли, че като ми пише 3. 2 или 6 и ще се научи да пише стихове?
  • Руми, не се сърди на човека гласувал с 5, все пак не е слаба оценка - мнението му е по-скоро положително, пък и не е първото хубаво произведение, недооценено от широката публика.
  • Хайде, със здраве.

    И тук няма да пиша повече.
Предложения
: ??:??