Жена му вече беше там. Жена му – чучулигата.
А той във своя океан остана песъчинка,
не щеше суша, нито бряг, отказа да е семе,
дереше остро, на инат, по дъното на времето.
Жена му вече беше там и топлеше гнездото.
А той се вкопчи в мисълта, че влюбен е в живота,
във всички риби на райе, петнисти и на точки,
бе рибешко полудете с глава на морско конче.
Жена му вече беше там, готова да зачене.
А той във своя океан се шляеше безцелно,
сновеше в кръг и на зигзаг – и екзистенциално
се давеше и после пак растеше отначало. ...