Изискан порцелан беше ми душата -
потъна в катран, погълна я самотата.
Сама да броди в тъмнината отреди й съдбата...
Наранена от дума жестока,
оценена като евтина стока,
с кървяща рана дълбока...
Прегърнала тишината, боря се за свободата,
свободата далеч от теб да е мечтата -
отново да бъдем обгърнати от красота...
Нарани ти в мен невинността, но търсих си го аз!
Заслужих си думата жестока!
Заслужих да съм евтина стока!