ЕЗИК МОЙ – ВРАГ МОЙ*
Поетът се издрайфа като слон,
в пустиня с кактуси вари ракия.
Той носи копче вместо панталон,
пробива като стъклена бургия.
Не се ли сещате, че там – в Париж
не слагат жартиери на бикини.
Светът е ялов кестен, току-виж
червените са станали пак сини.
Не искаме брадати от Багдат
тук имаме фуражки и пагони
и мажем върху дупе мармалад, ...