15 апр. 2008 г., 09:47

* * * 

  Поэзия
709 0 5

Мой единствен господар, не говори.

Недей да казваш нищо, нито звук...

И днес, както и други пъти ти мълчи,

и дръж се все едно ме няма тук!

А аз ще постоя на колене,

и ще съм много, много тъжна...

Убиват уморените коне,

убиват чувства нежелани и ненужни.

До тук аз мога да ти дам това -

кажи кръвта ми колко струва?

Дано ти стигне любовта,

защото се изчерпах - нямам друго!

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато имаш любов(дори не винаги споделена)-имаш много!Стихотворението е тъжно,като повечето хубави неща...
  • Благодаря за хубавата рецензия!!
  • Трябва да изпитваш много силни чувства,за да позволиш някому да бъде господар на сърцето и душата!Силен и тъжен е и стихът ти!И вярвай-любовта е сила!
  • Мерси
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??