Понякога преливам. Като бент.
От себе си и сетивата си преливам.
Понякога съм черна. Като мощ
на черна вещица, към светлото ревнива.
Понякога преливам.
И греша,
когато мисля, че ще оживея.
И няма брод през тъмната вода,
илюзиите мост не са. Изгарям
фалшивите луни, които плачат.
Сълзите са удобни на брега.
Във тъмното остава само знака, ...