Сънувани блянове
Блян сънуван в мрачна нощ,
блян сънуван в слънчев ден
но не зная колко ощ'
ще живееш в мен.
Пеперудени крила,
птича песен и копнеж,
слънчев лъч и светлина
се прегръщат днес.
Бяла майчина коса -
сняг поръсен от небе,
прошка, ласкава ръка
грабва ми сърце!
Малка къща със стобор,
припкат босите крака.
Блян сънуван всяка нощ,
блян разпръснат от деня.
Дъжд от хиляди слънца,
весел детски смях звучи.
Тръска грива утринта,
хуква с твоите очи.
Блян сънуван всеки миг,
пътища безброй
пред сърцето спират с вик,
кратък дъх - престой!
Тъй минава ден след ден
спомени-река.
Блян сънуван в мрачна нощ,
свършва сутринта!
© Слава Костадинова Все права защищены