Вятър разпали поредната факла
и вместо промяна довея печал.
Тази безпомощност, дните съсякла,
преля в нетърпимост и миг, загорчал
от недоволство, невяра, нелепост;
непримирение, слабост и мъст;
нейде подтискана мъжка свирепост
на крах, отчаяние, свидност и кръст.
Огън и болка, протест и безпътност;
пестниците свити и кървав наплат,
могат ли още изтрая на смътност?
Къде са стрелките на тоз циферблат?
© Дияна Ханджиева Все права защищены