ФАКЛИ
А тази вечер думите не идват.
И болката се смесва с друго нещо.
Към залеза – в горящите одежди –
политат мислите като молитва.
За тях и себе си не съжалявам.
На образа в неоживели щрихи
контурите се сливат. Става тихо.
И здрачът безпощадно се сгъстява.
Обвити в лепкав зной, лицата жълти
на призрачни прозорци трепкат в мрака.
Преди да са угаснали, разбирам – ...