Ако издигна в култ аз фалоса,
къде остава мойта женска гордост,
така ранима и несмогваща
да отхвърли твойта мъжка разпнатост.
Понякога те исках кат Христа,
тъй разпнат, ала в моето легло,
със болката и обречеността
на великия предтеча, горящ
в безумие лъчисто на страстта!
Дали пък не поисках много,
райски съд ли ще реши това?
Ако понякога аз молих се на Бога,
зовяла съм и твойто име със тъга!
© Ева Димитрова Все права защищены