Фалософистка

23 авг. 2009 г., 22:05

Поэзия » Философская

794 0 0

Ако издигна в култ аз фалоса,

къде остава мойта женска гордост,

така ранима и несмогваща

да отхвърли твойта мъжка разпнатост.

Понякога те исках кат Христа,

тъй разпнат, ала в моето легло,

със болката и обречеността

на великия предтеча, горящ

в безумие лъчисто на страстта!

Дали пък не поисках много,

райски съд ли ще реши това?

Ако понякога аз молих се на Бога,

зовяла съм и твойто име със тъга!