Към залеза, когато тръгна
нищо няма аз да взема.
Струните си ще изтръгна
със последната поема.
Време ли е сам да млъкна,
че не чувствам нова тема?
В сенки минали замръкна
всяка търсеща дилема.
Още чакам... и не идва
песента й лекокрила.
Докога ще ме изпитва?
Не остана в мене сила.
Искам да съм полъх жив,
но не съм... и съм фалшив.
© Асенчо Грудев Все права защищены
Ще бдя над теб... 🙂