Рисувам мислен път
и го свързах със звездите,
получих нови съзвездия,
скрих ги в очите ти, тайно.
Тръгвай, знаеш къде съм
следвай картата от звездни стъпки,
притвори клепачи, за да ме виждаш ясно,
стигнеш ли там, никога не ще ти бъде тясно!
Ще се разходим заедно, яхнали комета,
ще ти подаря слънца, луни, астероиди,
в черна дупка ще поспрем за отдих,
преди отново да поемем из Вселената...
Когато уморя се от измислици,
вкъщи ще ме прибереш усмихнат,
доволен, че не си съсипал моята фантазия,
и имаш ключ за достъп, за да се зареждаш.
© Misteria Vechna Все права защищены