Не, да вярвам аз не мога,
но в мене нещо май се скъсва.
Смес от ярост, мъка и тревога,
сърцето мое карат да се пръсва.
Къде допуснах грешката фатална,
нима по-мил от мен е тоя?
Кой роди интригата скандална,
чия ще си, на него или моя?
Какво забравих да ти дам?
Сърце, душа, мечти и тяло,
винаги любезен, мил и прям,
отдавах себе си изцяло.
Целувките му сигурно са страстни?
Напомнят ти за мен... или за други?
Любовните ни трепети и сласти
в мига съдбовен ти загуби.
Бавна смърт е мойта самота,
убива всичко, а преди обичах.
О, мила, ти погуби любовта,
с която аз на теб се вричах!!!
© Стоян Колев Все права защищены