Оставаш там, във тъмна сянка, сам.
В дълбината светлината се разпръсква.
Тя мене подминава, тичайки напред -
тича да се слее със теб...
Тичам аз към нея...?
Не, тичам аз към теб...
да се слея с нея.
Наведе се и ръката си протегна
и с нея болката ми ти пое...
Но с болката и вярата побягна,
стопиха се и светлината ги погълна.
Тя и тебе те открадна -
остави ме да тичам пак...
© Ели ИзбериСи Все права защищены