Феникс

10 дек. 2017 г., 22:21

Поэзия » Любовная

292 1 2

Мога да живея, защото си далеч.
Сърцето ми на клада не изгаряш.
И думите към тебе не са студена скреж
по устните, които те желаят.

Когато си до мене, съм грешна като демон.
Духа ми с поглед яростно разкъсваш.
Земята ми изчезва, разменя се с небето,
но идва миг щастлив и ти си тръгваш.

Аз пак поемам въздух. Въздишките заключвам.
И казвам си: от тебе нужда нямам.
Тъй всеки ден спокоен е сигурен... Наужким!
Надежда е, че пак ще се познаем.

Защото като пламък сред огъня те чакам.
Сред облаци и ледове те търся.
При срещата ни тежка във пепелта се стапям...
И след това в очите ти възкръсвам...

Феникс

Свързани произведения

Комментарии

Предложения