Любов, покрай мене пак ли се навърташ,
сядаш важна и кръстосваш крак.
Не си помисляй пак да ме измъчваш,
недей сега, не ми предлагай брак.
Остани при мен, гостувай ми до утре,
разказвай ми за белите си дни.
Не искам пак сърцето да допусне
предателство, от което да боли.
Недей сега, умът ми не обърквай,
че подреждах дълго, в тъмното стоях.
Не започвай пак отново, не разхвърляй
мислите ми, по които вече няма прах. ...