Красива, потънала в блян,
скрита в нощния свян.
Заиграна от лунната сянка,
тя танцува, в лунен дъжд огряна.
Косите златисти, като копринени нишки,
разпиляни под лунни лъчи
и нежна светлина
от очите ù блести.
Светът е спрял,
а водата пее,
фея с луната грее
и нежна красота искри.
Природата в нозете ù мълчи,
тайничко завижа за необикновената ù красота,
но и тайничко се радва и гордее,
че тази фея в горите ù блести!
Дали е сън или мечта, не зная,
но тя е там,
под лунните лъчи, с развяни от вятъра коси,
феята на моите мечти.
© Борислав Луканов Все права защищены