14 мар. 2010 г., 17:52

Фея на дъжда 

  Поэзия
587 0 2

Капки дъжд в усоя тих чертаят

така магично твоето лице

и по мократа ми кожа ваят

ласките на влюбени ръце.

 

За секунди вече си пред мене,

неотразима в лунна светлина,

възхитен ти падам на колене,

моя малка фея на дъжда.

 

Припомни ми любовта от вчера,

припомни я с облачния здрач

и спомни ми двама след вечеря

как копняхме в тоз небесен плач.

 

Чувствам те навсякъде по мене,

шепнеш ми с мелодия дъждовна,

пак за нас е цялото ти време,

пак с целувките си ти ме трогна.

 

 

 

 

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??