Капки дъжд в усоя тих чертаят
така магично твоето лице
и по мократа ми кожа ваят
ласките на влюбени ръце.
За секунди вече си пред мене,
неотразима в лунна светлина,
възхитен ти падам на колене,
моя малка фея на дъжда.
Припомни ми любовта от вчера,
припомни я с облачния здрач
и спомни ми двама след вечеря
как копняхме в тоз небесен плач.
Чувствам те навсякъде по мене,
шепнеш ми с мелодия дъждовна,
пак за нас е цялото ти време,
пак с целувките си ти ме трогна.
© Даниел Стоянов Все права защищены
Много ми хареса!