Какво ли туй е, дето ме измъчва,
и бавно ме задрасква с лек размах,
какво ли е, а кой ли го поръчва,
опитвайки се да ме вкара в грях?...
Какво ли туй е, дето днес ми липсва,
и трупа върху спомените прах,
животът ми през страници прелиства,
и тук-таме чертай отметки страх?
Какво ли тъй по рамото ми тупа,
обърна ли се - пак се скрий зад мен,
И минало връз бъдещето трупа,
а в миналото свира този ден?
Какво ли туй е, дето ме разбърква,
сякаш съм бурканче с пчелен мед,
захаросва ме, топи и ме обърква,
а после на филийка идва ред?...
Какво ли туй е, дето ме измъчва,
какво ли туй е, дето в мен празней,
какво ли пак по рамото ме ръчка,
защото за филийка с мед копней?...
© Александър Христов Все права защищены