Филм     

Редуват се дните от понеделник до петък.

Бледнеят душите стаени, играеме

роли угодни за другите.

Кога ли ще 

бъдеме истински ние? 

Заспиваме, в съня си сме същите,  

все чужди на себе си...

Играем си ролите, до кога ли 

ще бъде така?

Все уморени сме, все сме артисти

за радост на другите.

Ставаме сутрин и пак се завърта

поредния откъс от стария филм...

Редуват се дните, години минават.

А ние сме в своите пози, уж полезни 

за всички останали.

А питаме, къде ли сме ние?

Заспиваме вечер в тъмното,

ставаме сутрин и пак тъмнина.

Скрита тъга в очите личи,

огрява ни слънцето, а облаци

виждаме.  И тихичко ситен 

дъждец ни вали.

Вече косите ни бели са 

и виждаме филма безкраен,

пред нас се върти.

А ние сме същите...

Само пораснали с времето

и вечно в полза на другите.