4 авг. 2009 г., 23:47
Не зная как това се случи –
животът ни раздалечи.
Живеем си по навик, скучно,
и от умората мълчим.
Аз кашлям сутрин и излизам,
ти тръгваш някъде след мен,
и повече не ще се видим
във рамките на този ден.
Знам, вечерта ще е безлична,
съшита, сякаш, със конци.
Вечерята ще е различна,
ала с подправки от сълзи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация