Крият очите едно желание!
Крият очите едно оправдание!
Колко много неща крият те,
а никой не смее да им каже поне:
че всичко в тях се разбира,
че всичко в тях се чете...
а малко по-малко изплъзват се сълзите
и скритите неща - разбират се те!
Къде отиват наистина? Защо изплуват навън?
Бързат да кажат истински,
че всичко това беше само на сън!
Бързат, подгонени от мрака и илюзията -
кой ще повярва, нали?
Но има ли вече останали святите истини
без фалшиви сълзи?
Боже, наистина някой повярва им и ги покани, нали?
Вече останаха истини - заедно с горчиви сълзи!!!
© Фатиме Тибер Все права защищены