Нямам време за войни –
животът отвън чака ме
да загърбя ужасното „преди”,
разказва колко плакал е
за пропиляното щастие
от предразсъдъци...
Нямам време за омраза
Любовта е по-красива -
лъкатуши по перваза
на душата ми и се превива
от заразното причастие
на зли отвъдъци...
Моли ме да стана нова,
да пречистя дните,
да излея стомната с отрова,
да си отворя очите
за цветовете на
сегашното...
Кани ме да опитам
от радостта
без да залитам
в сластта
на тежките
илюзии...
Иска ме
да бъда Нейна.
Шепне ми -
прелюбодейно,
с нежен аромат –
на Истина...
. . .
Има ме...
© Агапея Полис Все права защищены
и да го изпипаш по-прецизно.Широките обхватни рими през 6 стиха се "изгубват".Имам в предвид, че се забелязват трудно.Но идеята да използваш такава форма също е интересна.