ФОНТАН
Танцуват сребърни струи,
гонят се в луд водопад.
Глух е зракът, не чуе -
светлините в него димят.
Малки змийчета се вият,
заливат се целите в смях.
Шумолят, въртят се в магия -
превръщат се в слънчева прах.
Струи нашариха мрака –
с вихрен танц на девици.
Паднали долу проплакват.
… Плачат и моите зеници.
© Мимо Николов Все права защищены