Шуми градът, бръмчат коли,
народ върви под път, над път.
От ранен час до късен мрак,
градът не спи - гледач във транс.
А нейде там фонтан звъни
и пее песен тиха, тиха.
За миг ела, поспри, поспри,
до тези бликнали водѝ!
От райско място те извират,
от пловдивската родна гръд.
И светъл път сами намират,
да стоплят с ромол благ градът. ...