10 мар. 2021 г., 07:10  

Фонтанът с ябълката 

  Поэзия
5.0 / 3
194 2 2

Шуми градът, бръмчат коли,

народ върви под път, над път.

От ранен час до късен мрак,

градът не спи - гледач във транс.

 

А нейде там фонтан звъни

и пее песен тиха, тиха.

За миг ела, поспри, поспри,

до тези бликнали водѝ!

 

От райско място те извират,

от пловдивската родна гръд.

И светъл път сами намират,

да стоплят с ромол благ градът.

 

Ела, не е далече Раят,

от ябълка вода се лей!

На грижи тежки тук е краят,

вземи от тоз мечтан елей!

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Калине!
  • Разкош! Ще се радвам, ако споделиш - кой точно фонтан те е вдъхновил! Така винаги ще се сещам за теб, минавайки покрай него!
Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »