26 мая 2007 г., 21:08

Фонтанът на живота 

  Поэзия
620 0 1

В безизходните дебри на съмненията,
из ямите в усойните пътеки на живота,
обречено  се следват  поколенията,
отчаяно на дверите на бъдещето хлопат!

Навличат върху наследените си дрипи
нов кат научна псевдовяра и надежда!
Лъжовни смисли и стремежи си измислят,
след себе си и неродените повеждат!

Открехнатото, непристъпно бяло на поета
понякога просветва на дълбокото на ямата,
иконата на истината - печат или портрет е,
реален образ или тълкувание на някого!

И в таз последна стъпка преди бездната,
забил пети инато оптимизмът на поетите
се вкопчил във ръчицата мъничка на детето,
която дръзко мята във фонтана му монетите!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави и от мен, Катя!
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??