Не искам за теб да съм обикновена... А песенно да се нося и ветрено... През деня да политам, нощем да прииждам и глътчица въздух силно да вдишвам. Ще чакам миг със време да се влюби, както планина - с морски дюни... А хубавото се търкаля някъде... Или опират му до кокъла с ножа... И засяда в плитчина - лагуна, като прободена риба с харпуна... Трябва нещо да се пожертва - да настъпи покой и нежност... И хубавото изпреварва, случва се. Звезди над главите ни струпват се. Ридаят ангели, щастливи. И всички поверия са верни... А аз жена... необикновена.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И невероятна!
Разкошен стих!!!