18 авг. 2022 г., 11:14

Фотограф 

  Поэзия » Философская, Гражданская
5.0 / 1
402 1 3
Фотограф
Върви човек в старо село запустяло,
носи той фотоапарат в своята ръка.
Поглежда старите къщи с много тъга
и знае че тук някога от живот е кипяло.
И снима селото да покаже той на хората,
какво било е и какво е останало сега.
Какво направиха, някои го унищожиха
и гореща сълза изгаря дясната му страна.
Пред стара къща стоят дядо и стара жена,
превила се е тя на две от кърска работа.
Поглеждат с надежда все към пътната врата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »