yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
31 дек. 2020 г., 11:28

Фотографиране на тъгата 

  Поэзия » Любовная
947 9 22

ФОТОГРАФИРАНЕ НА ТЪГАТА

 

Подир всички притворства и ласки

само ти ме наричаш любима.

Здрач вечерен в стъклото ли драска

тайни знаци, че нейде те има?

 

И разгърдваш напролет тревата, 

и притихваш до младия корен.

В свят – на студ и на корист подвластен,

ме обичаш, докрай непокорен.

 

И признавам, че дълго те чаках –

скрита в тънка черупка на лешник,

с изранени от битките лакти,

в рой светулчици – пламнали грешно.

 

Аз съм звездно просо, разпиляно

сред косите на облак дъждовен.

Нося белег от обич – без рана, 

тъмен спомен от скитащ бездомник.

 

Приюти ме в последните крачки,

миг преди да пристигна във рая.

Заваля... Или облакът плаче?

Обич беше ли? Искам да зная.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??