ФОТОН ИЗ НЕЧИЯ ДОБРА ВСЕЛЕНА

Щом гроздовете с есен се изпълнят

и сладост из стърнищата прелее,

ще поседя край залеза на хълма,

преди да е застъргал суховеят.

Олеква тишината светлосиня

и дишането ми ще стане лесно.

Закратко тук съм и ще си замина –

фотон из нечия добра вселена.

Когато се заспускам към градчето –

да хлътна мълком в тъмните му пазви. 

дано си спомниш колко беше светло,

щом двама бяхме – в делник или празник.

Забравям болката – тя ще премине,

но трудно се зачеркват небосклони,

които прекосявал си безимен

и пух от звездния папур си ронил.

Дали изкърпих с кривата губерка

последните пробойни във крилата?

Раздялата навярно е проверка, 

която да докаже любовта ти. 

П.С. Докато активирам Автори+, което ще ми позволи да заключа коментари и оценки, моля, не ме коментирайте и не ми слагайте оценки. Който има да ми каже нещо, нека го направи на лични. Не съм тук нито за оценки, нито за епистоларни излияния.

Единственият клуб, в който съм членувала навремето, беше Клубът на младия литератор в ТУ. Нито в Димчо Дебелянов, нито в някой Клуб на майсторите, никъде, което обаче не пречи на определени хора да се ровят в личния ми живот и да обсъждат неща, на които нито са били преки свидетели, нито могат да потвърдят. Преживявала съм го няколко пъти точно от потребители тук. Но както казах - преживява се :)

Може и да съм чешит, не оспорвам, но предпочитам да имам собствено мнение, защото ако лицемерието беше олимпийска дисциплина - рекордът отдавна е бит.