7 февр. 2018 г., 10:30  

Фрези Грант 

  Поэзия
422 2 7

Усещаш ли как се изплъзвам?

Смъртта за мен е бягство. Бързам,

безплътна като морска пяна -

от мене нищо не остана.

 

Дочуваш ли гласа ми нощем

как моли пламенно за прошка?

Че гордата ми, дръзка воля

пречупена е в стръмен полет.

 

Да, стъпих леко на водата,

видях страха му и тъгата,

вълнение, възторг, тревога,

но да се върна там не мога.

 

Ще бягам вечно по вълните,

обречена безкрай да питам:

Изгубихте ли пътя, хора,

из безпределните простори?

 

6.02.2018

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??