Таиш омраза, бориш се против доброто.
Изричаш обидна фраза, кланяш се на злото.
Изтръгни горчивата, прогнила ябълка от своето сърце,
създай светлината, пречупи лъчите към бунтарското дете.
Пътят тъмен е, студен, коварен и пленителен...
И вървиш на някъде, някъде, където нямаш поглед
и соколът казва: "Цветът черен е напред..."
Пустошта е изсушила коварното лице,
но повече няма накъде...
Човекът грозен е, ала откъм сърце...
Мракът бунтува в теб... пребори се, не падай, о, моля те,
не се превръщай като другите в лед. ...