9 дек. 2010 г., 22:45

Гадаене 

  Поэзия
980 0 19

 

Намерих те, когато нищо нямах,

когато самотата ми първична

ме караше над восъчния пламък

молитва за любов и смърт да сричам.

 

На дъното на чашата с кафето

в безкрайността на пръстен се яви

и в дните ми, и в нощите засвети -

нечакан дъжд от влюбени искри.

 

 

© Емилия Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??