12 нояб. 2023 г., 20:37

Галактики са твоята ограда 

  Поэзия
5.0 / 11
741 12 14
Молитвата е твоя аксиома.
Разнищен си от злите богове.
Спасението никне в друга зона
и ражда плод в далечни светове.
Откриваш се в случайна малка птичка,
трохичка диреща на мръсния перваз.
Нищожна е и толкова самичка,
изгубила за вопъл даже глас.
Вселената - величествена сграда,
издига се - един могъщ затвор.
Галактики са твоята ограда,
отвъд не стига немощния взор. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »