18 янв. 2018 г., 10:42  

Галошите на дядо 

  Поэзия » Другая
666 8 16

      В избата, отдясно до вратата

      на тъмното стоят едни галоши.

      Самотни стражи, мирно до стената,

      на служба вечна в тишината.

 

     А някога, във светла младост,

     по улиците правели следи.

     На сватбите хоро играли. В радост

     бягали да срещат внуци и снахи.

 

     По нивите наесен в кал вървяли,

     през лятото след стадо от кози.

     В гробището солни сълзи сбрали,

     все бягали след сбъднати мечти.

 

     Във избата и тъкмо до вратата,

     на тъмното мълчат едни галоши.

     Мълчат, а тежко стъпват във душите,

     че непризнателни сме ние! Лоши!

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Веси!
  • Докосваш, Хари. докосваш... Поздравления за прекрасния стих!
  • Благодаря,LATINKA!
  • Мил спомен за скъп човек!
    Светъл ден, Eipril!
  • Сърдечно ви благодаря,Росица,Пепи,Васе,Елица и Влади!
  • Всяка вещ, останала от любимите ни хора, е свиден спомен.
    Но да го пресъздадеш в стих, трябва много обич...
    Поздравления, Хари!
  • И аз ги имам. Напомнят ми толкова много неща и ми топлят душата. Поздрави!
  • Браво, Хари! Много уважавам умението да се посвети стих на нещо обикновено, на пръв поглед незначително. .. тип – "от нищо, нещо". А ти си вдъхнал такъв живот тук, че ми се стегна гърлото, изплуват спомени за баба, дядо... Аз съм запазила на баба цървулите и заедно със специфично направени нейни две торби, също кобилицата и други неща, които украсяват битовия навес на къщата, на село. Поздравления!
  • Боже, колко нежност, смисленост и мъдрост има в тези стихове!!!!
  • Благодаря,Люси,Георги и Силве!Благодаря за топлите ви човешки коментари!
  • Браво, Хари! Мисля, че малко са хората, които не са виждали тези галоши и ти си го предъздал изключително образно и точно! Мир на праха им! Те живеят, чрез нас!

    Поздравления за стиха!
  • М,да... Познат спомен, човешки виждания... Хубаво!
  • Хари, умееш да докоснеш душата. И си прав, много неща оценяваме мооооого късно. И сред тях тежкия, ежедневен труд и голяма обич и грижа на бабите и дядовците. Да, обичали сме ги, но дали сме се сетили да изкажем благодарност за всичко получено?🥀🥀
  • Благодаря,Руми и Марги!
  • О, Хари! Едни галоши, а как си ги прочел!Нямам думи да си опиша емоцията! Браво!
  • Хари!!! Разплака ме тази твоя картина, така образна, сякаш и аз се върнах някъде на село и видях толкова много неща, които вече тънат в забрава! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??