Не ми се тръгва днес,

не ми се тръгва...

Сто живота ще ми стигнат ли да си вървя?

Ти не си на мойта гара стопа...

Ако не ме обичаш, няма да се спра.

Не ми се тръгва днес,

не ми се тръгва.

Но няма да се сърдя,

не виня.

И бавничко подреждам си багажа,

влакът ми ме чака да реша.

Стъпка подир стъпка.

Сълзите ми крият се в дъжда.

Гарата ми, спътницата стара—

свидетел на безброй разплакани лица.

Няма начин казвам,

няма начин...

млада съм, наивна даже ще река.

Брадат разбойник, причина сляпа стана,

от пътя да се отклоня.

А тази стара гара,

сърце наричана в песен на китара,

потегля пак, до следващия странник,

когото ще склоня да приютя.