Гара
Моят влак днес спря на тази гара.
Дали да сляза, или продължа?
В главата ми въпроси парят.
Изригват всичките вулкани на Света.
Събират се звездите във почуда.
Разделят се горите в страх студен.
Върти се в мен вихрушка луда.
Когато тръгнах, ти не тръгна с мен.
Омръзнала ти бях... или ти пречех?
Забрави бързо моите добри ръце,
очите ми, косата ми, смеха ми весел,
дори препълненото ми с Любов сърце.
Аз тръгнах си... А ти не ме погледна.
Захвърли в ъгъла кървящата ми Вяра.
Дори не ме целуне за последно,
затуй ще сляза днес на тази гара...
© Димена Все права защищены