Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът
на любовта! Младостта все пътува
и търси хоризонти неразплакани...
И пак за нова обич тихо ще тъгува.
Пък аз:видял страдание и радост...
Нима болката жадува нова среща?
През нощните коловози отсреща,
ще се сбогувам с моята младост!